2018-11-16  new

Покана за деня на християнското...

ПОКАНА 2018-11-16 ...

2018-11-02  

Община Пирдоп отбелязва Деня на...

Община Пирдоп отбелязва Деня на народните будители На 1 ноември, по инициатива на Община Пирдоп и музей "Луканова...

2018-10-23  

Кметът присъства на среща с...

Кметът Ангел Геров гостува в СУ „Саво Савов" на среща с шампиона Ненко Андреев Шампионът...

2018-11-16  new

Обявление за отчуждаване на част...

ОБЯВЛЕНИЕ На основание чл.101 от Закона за собствеността, чл.25, ал.1, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за...

2018-11-16  new

Обява до заинтересованите лица и...

О Б Я В А до заинтересованите лица и общественост На основание чл.4, ал.2 от Наредбата за условията...

2018-11-14  

Свободни работни места в БТ...

ЗАЕДНО УСПЯВАМЕ СВОБОДНИ РАБОТНИ МЕСТА В БЮРО ПО ТРУДА ГР. ПИРДОП   1. ХИГИЕНИСТ 2. ПРОДАВАЧ 3. ГОТВАЧ ...

 
 
 

Еленска базилика


Еленска базилика

  По исторически и археологически данни най-древният паметник с национално значение в Община Пирдоп са руините на раннохристиянската укрепена църква в местността "Еленско", датирана от края на V - първата половина на VI в. Обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.
       Храмът се намира на около 3.5 км. североизточно от град Пирдоп. Местността и реката, която протича през нея, се наричат "Еленско" и "Еленска река", а развалините на базиликата "Еленски манастир" или манастир "Свети Илия".
       Мястото е древно тракийско светилище на племето великокойлалети. Проф. Александър Фол локализира в този район тракийската легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Това е и едно от предположенията за възникването на топонима. Преданието не е лишено от основание, тъй като при разкопките на терена и храма са намерени голямо количество разхвърляни еленови кости и рога. Друга теза за възникване на топонима е от българизирането на етнонима "елини" (гърци) в по-късно време, по принадлежността на базиликата в ранната византийска епоха.
       По архитектурни данни базиликата е от типа укрепени храмове. Църквата се намира в източната част на неголям двор, ограден с дебели крепостни стени и 4 броя четириъгълни кули. Строена е към края на V век, а преустройвана в годините на имп. Юстиниан Велики (527 - 565 г.). Изграждането на защитната крепостна система се свързва с масираните славянски нападения през VI - началото на VII в. на Балканите.
       В годините на Втората българска държава Еленската църква е активно работещо книжовно средище. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол - среднобългарски паметник от началото на XIII в., за който има запазено предание, че е намерен през XIX в. укрит в ниша в самата църква.
       Църквата е била действаща до към 1700 г., От устни предания се знае, че при един поход на османски войски в района от това време живеещите в близкото село Лъджене мюсюлмани наклеветили монасите от манастира, че не се подчиняват и се подиграват на жителите на селото. Тогава тя е обстрелвана с топове и опожарена по заповед на предводителя на войските Яхия паша.
       Първите любителски проучвания на църквата са правени от местни учители към началото на 90-те години на XIX в. Извършени некомпетентно, те наложили осъществяването на специализирани археологически разкопки на храма и крепостта, които извършва през 1913 г. проф. Петър Мутафчиев. Той именно разкрива паметника до сегашното му състояние. Резултатите от тях проф. Мутафчиев обобщава в студията си "Еленската базилика край Пирдоп" (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.).
       Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно-консервационни работи. В момента конструктивното състояние на руините на храма е задоволително, докато това на ограждащата ги крепостна стена е изключително тежко.

Еленска базилика

Еленска базилика

Еленска базилика

Еленска базилика - схема