2019-04-15  

Клубът на инвалида възобнови дейността...

Клубът на инвалида в Пирдоп възобнови дейността си Днес Дружеството на хората с увреждания в гр. Пирдоп отпразнува...

2019-04-09  

Отбелязахме Международния ден на ромите...

Отбелязахме Международния ден на ромите Отбелязването на Международния ден на ромите води началото си от...

2019-04-08  

ОбА-Пирдоп закри Седмицата на гората...

ОбА-Пирдоп закри Седмицата на гората Стартира изграждането на зелен пояс около депото за ТБО ...

2019-04-17  

ПОКАНА ...

П О К А Н А  На 18.04.2019 г. от 15.30 ч. в заседателната зала на...

2019-04-16  

Покана за заседание на ОбС-Пирдоп...

ПОКАНА На основание чл.25, т.1 от ЗМСМА, свиквам ОбС- Пирдоп на редовно заседание, което ще се проведе...

2019-04-16  

СЪОБЩЕНИЕ ...

СЪОБЩЕНИЕ Община Пирдоп и поделението на В и К, съобщава на всички заинтересовани лица, живущи на ул....

 
 
 

Еленска базилика


Еленска базилика

  По исторически и археологически данни най-древният паметник с национално значение в Община Пирдоп са руините на раннохристиянската укрепена църква в местността "Еленско", датирана от края на V - първата половина на VI в. Обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.
       Храмът се намира на около 3.5 км. североизточно от град Пирдоп. Местността и реката, която протича през нея, се наричат "Еленско" и "Еленска река", а развалините на базиликата "Еленски манастир" или манастир "Свети Илия".
       Мястото е древно тракийско светилище на племето великокойлалети. Проф. Александър Фол локализира в този район тракийската легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Това е и едно от предположенията за възникването на топонима. Преданието не е лишено от основание, тъй като при разкопките на терена и храма са намерени голямо количество разхвърляни еленови кости и рога. Друга теза за възникване на топонима е от българизирането на етнонима "елини" (гърци) в по-късно време, по принадлежността на базиликата в ранната византийска епоха.
       По архитектурни данни базиликата е от типа укрепени храмове. Църквата се намира в източната част на неголям двор, ограден с дебели крепостни стени и 4 броя четириъгълни кули. Строена е към края на V век, а преустройвана в годините на имп. Юстиниан Велики (527 - 565 г.). Изграждането на защитната крепостна система се свързва с масираните славянски нападения през VI - началото на VII в. на Балканите.
       В годините на Втората българска държава Еленската църква е активно работещо книжовно средище. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол - среднобългарски паметник от началото на XIII в., за който има запазено предание, че е намерен през XIX в. укрит в ниша в самата църква.
       Църквата е била действаща до към 1700 г., От устни предания се знае, че при един поход на османски войски в района от това време живеещите в близкото село Лъджене мюсюлмани наклеветили монасите от манастира, че не се подчиняват и се подиграват на жителите на селото. Тогава тя е обстрелвана с топове и опожарена по заповед на предводителя на войските Яхия паша.
       Първите любителски проучвания на църквата са правени от местни учители към началото на 90-те години на XIX в. Извършени некомпетентно, те наложили осъществяването на специализирани археологически разкопки на храма и крепостта, които извършва през 1913 г. проф. Петър Мутафчиев. Той именно разкрива паметника до сегашното му състояние. Резултатите от тях проф. Мутафчиев обобщава в студията си "Еленската базилика край Пирдоп" (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.).
       Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно-консервационни работи. В момента конструктивното състояние на руините на храма е задоволително, докато това на ограждащата ги крепостна стена е изключително тежко.

Еленска базилика

Еленска базилика

Еленска базилика

Еленска базилика - схема