Той е роден в Пирдоп, Османската империя на 14 октомври 1819 година. Първите си знания по роден език и любов към книгите получава от даскал Тодор Пирдопски. Работи в църквата като клисар. Желанието му е да се занимава с просвета и книжовност. Изпратен е да учи около две години в Свищов, след това се връща в родния си град като учител. Следва покана за учител в Пловдив, която той приема. През 1853 година се включва активно в църковната борба и превземат катедралния пловдивски храм „Свето успение Богородично“, след което служи в него всеотдайно до 1859 г. През 1869 г. приема монашески чин и е възведен в архимандритско достойнство. Назначен е за председател на църковната община в гр. Татар - Пазарджик (дн. Пазарджик). Там престоява до 1872 година. През 1873 г. е избран и ръкоположен за Сливенски митрополит. Тържествено пристига в Сливен на 4 юни 1873 година.

 

Митрополит Серафим е известен в Сливен със самопожертвователната му дейност за запазване на повереното му паство от турските жестокости по време на Априлското въстание. Дейно подпомага руските войски по време на Освободителната война. През 1878 г. митрополит Серафим основава в гр. Сливен първото в България дружество „Червен кръст”, на което е първи председател.