Израснал е в многодетно бедно земеделско семейство. Прогимназия завършва в родния си град, а средно образование - в III-та Софийска мъжка гимназия. През есента на 1920 г. заминава за Австрия, където се записва да следва медицина в университета в гр. Грац. Две години по-късно се прехвърля в Берлинския университет, който завършва през есента на 1925 г. с учебната степен "Доктор по обща медицина".

 

Започва своята практика като стажува в клиника на Грацкия университет. След това се връща в България, където обаче не получава позволително за свободна практика. Това го кара да замине за Москва, където е посрещнат от тогавашния министър на народното здраве на СССР – Семашко. Именно той го насочва към специализация в Централния институт по кожно-венерически болести към Московския университет. През септември 1930 г. Кръстанов е избран чрез конкурс за асистент в първата руска дерматологична клиника към МГУ. Неговите успехи са високо оценени и следващата година е назначен за зам.-директор на клиниката. Към 1934 г., след значително количество научна продукция, му е присъдена научната степен "Доктор на медицинските науки".

 

Едновременно с това д-р Цветан Кръстанов следва и завършва успешно вечерното отделение за професура по философия и естествознание. През 1935 г. д-р м.н. Цветан Кръстанов с конкурс е избран за редовен доцент по дерматология при Първа Московска кожна клиника на МГУ. А от края на 1936 г. той е професор.

 

Служебната и научната му кариера продължават в Иркутск и Саратов, където професор Кръстанов е ректор на тамошните медицински университети. Малко по-късно той заминава като доброволец в Гражданската война в Испания и взема участие в Интернационалните бригади като ръководител на Републиканската санитарна служба. Под негово ръководство е спасен Франсоа Митеран - тогавашният ръководител на Френския младежки съюз, а по-късно и президент на Франция.

 

В България проф. д-р м.н. Цветан Кръстанов се завръща през септември 1945 г., като по решение на тогавашното българско правителство става основател на Пловдивския медицински университет. Избран за пръв негов ректор. През 1947 г. Цветан Кръстанов вече е академик, а през 1949 г. преминава на работа в БАН и става научен ръководител и до 1956 г. е директор на Института за клинична и обществена медицина.

 

Акад. Цветан Кръстанов до края на своя живот води активна научна и педагогическа работа. Автор е на над 120 научни труда, написал е и е публикувал повече от 60 разкази и очерци, 50 статии в съветски и български вестници, голям брой рецензии и критики върху научни трудове. Подготвил е хиляди лекари в Съветския съюз и у нас. Лично е спасил живота на стотици ранени интербригадисти, воюващи в защита на Република Испания. Между тях е и друг много известен пирдопчанин - ген. Кирил Александров Кирилов - заслужил летец на България и основател на нашите ВВС и Гражданска авиация.

 

Академик проф. д-р Цветан Кръстанов е и голям родолюбец. Той издейства построяването на болницата в Пирдоп, която при откриването си преди повече от 30 години е разполагала с над 320 легла. Това е негова лична заслуга и след време, когато тя е въведена в действие, с Указ на тогавашния Държавен съвет на НРБ е именувана на негово име - "Академик Цветан Кристанов". Умира на 11.05.1972 г. на 74 години. За съжаление, след 10 ноември 1989 г. по политически причини, без никакво основание е решено да бъде премахнато това име на здравното заведение.