Днес, 7-ми март, се навършват 107 години от смъртта на Димитър Тодоров Ночев, участник в Ботевата чета през 1876 г., а след Освобождението държавен и общински служител.
Димитър Ночев е роден в град Пирдоп през 1850 г. Изкарва няколко класа в местното училище, след което заминава за Пловдив, където известно време усвоява кундурджийския занаят (обущарство). Вече като майстор се завръща в родния си град и първи започва да прави „обувки с клечки“. В неговия дюкян се събират по-будните пирдопчани и Ночев е техен „водач“. Това не остава скрито от властите и той е принуден да емигрира в Румъния.През 1875 г. се запознава с Христо Ботев и се приобщава към емигрантите-революционери. С готовност се включва в четата, водена от войводата. Участва във всички битки на четата до нейното разбиване след гибелта на Ботев. Включва се в групата на Никола Войновски, който поема на изток по билото на Стара планина. На 1 юни се отделя и тръгва за Пирдоп, преди да слезе в града. Ночев остава да се крие още няколко дни в планината, след което слиза в града и се скрива в родната си къща. Издаден е от родния си баща и арестуван. Откаран е в Златица, а оттам в София. На 1 август 1876 г. по силата на амнистията на Мурад V е освободен.
В първите години на свободна вече България, Ночев гради своя дом в София. През 1879 г. се жени за 4 години по-младата Евдокия и от брака им се раждат 7 деца. Димитър Ночев умира в София на 7 март 1916 г.