PaprikovНа 30 май се навършват 103 години от смъртта на бележития ни съгражданин ген.-лейтенант  Стефан Паприков.

Роден е в град Пирдоп през 1858 г. През 1875-1876 г. е учител в Панагюрище, но живота го включва в Старозагорското въстание през 1875 г. и Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението постъпва във Военното училище в София и завършва в първия випуск през ноември 1879 г. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, а през 1883 г. завършва Военната академия в Санкт Петербург и служи в 20-а пехотна дружина. От 21 февруари 1884 г. е командир на 12-та пехотна дружина. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.

По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Паприков е началник-щаб на Западния корпус и има заслуги за успешните действия на българските войски при Сливница (5-7 ноември) и ръководи операциите срещу Пирот. След войната е помощник-началник-щаб и участва в потушаването на бунта на офицерите-русофили. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, а на 18 август с.г. е назначен за началник на Генералния щаб, след което е началник на Военното училище (1887-1891). На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за началник на административния отдел в щаба на войската (1891-1895). На 2 август 1895 г. е произведен в чин полковник. През 1896-1899 г. отново е началник на Генералния щаб, а след това е военен министър в правителствата на Димитър Греков (1899-1903). На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор.

След напускането на правителството Паприков за известно време е инспектор на пехотата (1904-1905), след което е изпратен като дипломатически представител на България в Русия (1906-1908). На 17 април 1908 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и същата година се уволнява от армията и става министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов. Той е на тази длъжност по време на обявяването на независимостта на България и играе важна роля за дипломатическата ѝ защита.

След падането на правителството на Малинов Стефан Паприков става пълномощен министър на България в Русия (1910-1912).

По време на Балканската война (1912-1913) е представител на България при Главната квартира на сръбската армия. Той участва и в българската делегация за сключването на Лондонския договор през 1913 г. Паприков е народен представител в XVII Обикновено Народно събрание (1914-1919). По време на Първата световна война е председател на Комисия за подпомагане на войнишките семейства.

Генерал-лейтенант Стефан Паприков умира на 30 май 1920 година в София.