На 31-ви май се навършват 120 години от рождението на ст. н. с. д-р Маньо Стоянов.

Роден през далечната 1903 г. в Душанци, той завършва с пълно отличие Пловдивската духовна семинария, получава стипендия за учене в чужбина и през 1926 г. става студент по богословие в Берн. Неизтощимата му жажда за знание го тласка да запише и философия във Фрибург. През 1930 г. той завършва с докторат по теология на тема „Черковно-политическата дейност на митрополит Климент Търновски”, а година по-късно и с докторат по философия на тема: „Григорий Петров и житейското му дело”. Завръща се в Пловдив и по препоръка на Тодор Боров става уредник и директор на Народна библиотека “Иван Вазов”, а след това и ръководител на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” в Народна библиотека “Кирил и Методий” в София.

За изумителната работоспособност на учения свидетелстват неговите съвременници и колеги, отбелязвали, че той всекидневно идвал в библиотеката в 5 сутринта, за да я напусне към 21-22 часа. Изцяло предан на системните научни проучвания, основаващи се върху постоянно попълвани енциклопедични познания, заразяващ с трудолюбието и отзивчивостта си, скромният Маньо Стоянов израства като „един от исполините на българската библиография”. Така емоционално, но справедливо го определя проф. Донка Правдомирова, нареждайки го до академиците Александър Теодоров–Балан, Никола Михов, д-р Димитър Иванчев и професор Веселин Трайков. 

По време на 31-то издание на културните празници на Пирдоп „Влайкови дни“, в негова чест беше поставен барелеф и възпоменателен знак на фасадата на читалището в село Душанци.