Днес се навършват 132 години от смъртта на Тодор Стоянов Митов. Той е български свещеник, участник в българските църковни борби през Възраждането, управлявал няколко екзархийски епархии през 70-те години на XIX век, деловодител на революционния комитет „Единство“ в София.Роден е на 7-ми май 1836 година в Пирдоп, където учи при Тодор Хрулев от Свищов и при Атанас Чолаков и Сава Радулов от Панагюрище. След като завършва в годините 1858 - 1859 е учител във Видин, където заедно с Лука Павлов въвеждат новия за времето си взаимоучителен метод. След това преподава в Пирдоп.
През 1865 година става свещеник в Пазарджик и е избран за председател на църковно-училищната община. По-късно се мести в София, където временно оглавява новосъздадената Софийска екзархийска епархия до избирането на митрополит Милетий през 1873 г. След това поп Тодор Митов управлява няколко месеца Кюстендилската епархия.
През август 1875 година е изпратен от Екзархията във Велес и управлява Велешката българска община и Велешката екзархийска епархия в продължение на две години до 1877 г. По-късно иконом поп Тодор управлява Скопската екзархийска епархия.
През 1883 година Тодор Митов влиза в комитета за изграждане на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.
Иконом поп Тодор умира на 06.12.1891 г. На 26 януари 2012 г. Община Пирдоп кръщава улица в Пирдоп на негово име.