На 14 февруари се навършват 1155 години от кончината на създателя на българската азбука Константин, наречен още Философ (от гръцки – Обичащ мъдростта), приел в края на своя житейски път монашеска схима, а заедно с това и името Кирил.
Той е роден в град Солун към 826 – 827 година, в семейството на друнгария и местен помощник-стратег Лъв и съпругата му от славянски произход Мария. Като дете се отличава със своята любознателност и започнал да изучава произведенията на един от водещите отци на Църквата – Григорий Богослов. По-късно става ученик в най-известното училище в Константинопол – Магнаурската школа, където изучава античната поезия, математика, диалектика, реторика, астрономия и други науки.
През 851, едва 24-годишен, Константин е включен във важната дипломатическа мисия на Византийската империя до сарацините (арабите). След края ѝ, той се оттегля в планината Олимп в Мала Азия, където брат е му Методий. Двамата се отдават на делото на своя живот – създаването на писмена система на славянския език, което се увенчава с успех през 855 година. На сътворената от тях глаголица в продължение на няколко години те превеждат Изборното евангелие, части от Псалтира и Требника и други книги. Подготвят и ученици за разпространението на азбуката. Според специалисти, в основата ѝ е езикът на населението, обитаващо голяма част от Балканския полуостров тогава – България.
През 863 г. с азбуката и преведените книги, придружавани от учениците си Сава, Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и други, Константин и Методий предприемат нова дипломатическа мисия в населената със славяни Великоморавия. При пристигането си във Венеция на създателите на българската азбука се наложило да водят спор с местни духовници, според които свещените книги могат да се пишат и четат само на три езика – еврейски, гръцки и латински. Константин оборил тяхната теза в диспута и това става причина през есента на 867 г. да се озове в Рим, където тържествено е посрещнат от папа Адриан Втори. Константин и брат му Методий подарили на папата мощи на Свети папа Климент Римски, които открили по време на Хазарската си мисия. Учениците на Константин и Методий били въздигнати в свещенически санове, а понтифексът разрешил отслужване на литургия на езика на Балканките народи в катедралния храм „Св. Петър“. И благословил новата азбука, с което дава право слава и почит към Бога да се изразява и на български език. А това означава и разчупване на триезичната догма.
Към края на 868 г. се разболял и предчувствайки смъртта си, около 50 дни преди края си, приел монашески сан и името Кирил. Положен е в църквата „Сан Клементе“ (Свети Климент) в Рим. Безсмъртието на Константин-Кирил Философ и неговото епохално дело оценяват още съвременниците му. Старобългарският книжовник Черноризец Храбър нарича Бога „човеколюбец, защото изпратил на човешкия род Константин Философ, наречен Кирил“. В един свой апокриф „Разумник“ поп Йеремия на въпроса „Кой измисли българската книга?“, отговаря – „Кирил Философ!“. Култът към двамата братя се разпространява във всички земи, в които живеят славяни, и те са почитани като български и славянски светци. Днес на тази азбука, реформирана от ученика им Климент Охридски и позната като „кирилица“, пишат повече от 300 милиона хора на Земята.
Текст: д-р Иван Иванов