„Седянка по Влайковски“
Сценарий: Росица Чернева
Участници:
Литературно-театрална школа „Влайковци“ с ръководител Росица Чернева
ВГ „Веселинчета“ към НУ „Тодор Влайков“ с ръководител Тинка Иванова
Вечерта на 14 май малки и големи се събраха около топлината и уюта на огъня в голямата къща на дядо Славчо. Сякаш времето се бе върнало назад – към онези български вечери, в които седянката не е просто събиране, а място, където се пазят традициите, споделят се истории и се съхранява жив духът на българщината.
Един след друг оживяваха любими стихове, песни и герои, близки и познати на всички. Край огнището отново зазвучаха приказките, които баба Славчовица някога е разказвала, а героите от родните истории сякаш оживяха в детските гласове – искрени и развълнувани.
И неусетно вечерта даде своя отговор на един важен въпрос – какво е Родината? Тя беше в думите на стиховете, в песните за България, в образите на Балкана и българските герои, но най-вече – в блесналите детски очи, изпълнени с обич и гордост. Видяхме България такава, каквато я носят в сърцата си нашите деца – светла, свидна и обична.
И може би именно в това е смисълът на Влайковите дни – да помним историята си, да пазим традициите и да предаваме българския дух на следващите поколения не като задължение, а като любов. Защото народ без памет губи пътя си, а народ, който съхранява своите корени, остава жив.
Тази вечер духът на Дядо Влайков сякаш отново беше сред всички – поседна край огъня, заслуша се в детските гласове и се просълзи, когато залата притихна под звуците на „Моя страна, моя България“. И докато има деца и млади хора, които пеят и рецитират с такава обич за Родината, ще пребъде и българският дух.
