Днес отбелязваме 104 години от рождението и 31 години от смъртта на писателя-антифашист Веселин Андреев. Авторът е описал борбите срещу монархофашизма в трилогията спомени "Умираха безсмъртни". Емблематични негови произведения са още разказите "В Лопянската гора", цикълът стихове "Партизански песни" и философската изповед "Соната за Петя Дубарова".

Речник на българската литература след Освобождението: Андреев, Веселин (псевдоним на Георги Георгиев Андреев) (Пирдоп, 16.2.1918 – София, 11.2.1991). Най-големият му брат Андрей е активен деец на БКП, след 1923 емигрира в СССР, където загива в сталински концлагер. Житейската и творческата съдба на поета е повлияна от двата противоречиви фактора – примера на брат му в борбата за социална справедливост и трагичната му гибел. Учи в родния си град, завършва гимназия в София (1937), следва право в Софийския университет (1938–1941). Едновременно работи и се занимава с организационна дейност в Работнически младежки съюз и Български общ народен студентски съюз. Бил е частен секретар на големия публицист, държавник и дипломат Михаил Маджаров. През септември 1941 преминава в нелегалност, от септември 1943 е партизанин в отряда Чавдар. Главен редактор на в. „Народна войска“ (1944–1949), на в. „Литературен фронт“ (1949–1955), секретар на СБП (1950–1954), народен представител (1966–1990). Самоубива се, обявявайки, че напуска БКП.

За пръв път печата стихове в сп. „Българска реч“ (1934) и получава годишната награда на списанието. Сътрудничи във в. „Академик“ (ред.), „Съвременник“, „Жар“, „Хоровод“, „Заря“, „Дъга“ и др., в сп. „Звън“, „Ученически подем“. Принадлежи към кръга на авторите с леви убеждения. При Андреев комунистическата идея е искрена социална надежда, а не конюнктурно приспособяване. Той е в постоянни конфликти с властващите негови другари, преживява дълги периоди на изолация от културния и обществен живот.

Веселин Андреев е автор на разкази, пътеписи, очерци, есета, спомени. Стиховете, създадени в партизанския отряд, излизат в сбирката „Партизански песни“ и веднага придобиват значителна популярност, защото с литературна култура и оригинална стилистика се отделят от масовата стихотворна продукция на времето. Особен интерес представлява книгата „Не мога без вас“, съдържаща размисли или спомени за М. Маджаров, Т. Г. Влайков, Чудомир, К. Константинов, Н. Фурнаджиев, Н. Вапцаров и др. Под негова редакция излизат много сборници, както и произведения от М. Маджаров, Г. Милев, Хр. Ясенов, П. Дубарова и др. Към изданието на „Записки по българските въстания“ от 1965 написва вдъхновен предговор – „Голямата българска книга“.

Негови творби са преведени на пол., рус., чеш. и др. език.

Други псевд.: Веселин Георгиев, Георги В. Георгиев, П. Георгиев, Андрей Брест, Васка Пепел, Денкин, Веселинко, Андрей Г., Андрей Бистров, Георги Андреев, В. Лозев и др.

Йордан Василев (текст и библиография)