На 14-ти декември се навършват 149 години от рождението на Никола Пушкаров (14.12.1874 – 19.02.1943).

Никола Петков Пушкаров е виден български учен природоизпитател и общественик, революционер, който през първата половина на ХIХ в., със своята съдържателна научна дейност поставя основите на почвознанието в България.

Въодушевен от героичната борба на българския народ в Македония срещу турското робство, Пушкаров се посвещава на освободителното дело. При лична среща с легендарния Гоце Делчев изразява желанието си да се включи в борбата за свобода на поробения български народ в Македония. След като получава насърчение от него, през есента на 1902 г. той пристига в Скопие и започва работа като учител по естествена история. 

През 1907 г. Пушкаров се мести в София, където развива своята публицистична дейност, особено в областта на почвознанието. През 1910 г. в сп. „Естествознание“ публикува статия, озаглавена „Образуване на почвата“. Това е първата статия в българската специализирана литература, която разглежда научно въпросите за почвата. 

През 1911 г. по предложение на Пушкаров се създава Почвен отдел към Министерството на земеделието, на който той става началник на секцията. До 1914 г. ученият провежда редица проучвания и пише обстойни научни трудове. Следват години на отстраняване и връщане на работа в Земеделския изпитателен институт по политически причини. Докато през 1934 г. е пенсиониран преждевременно, така той се отдава на научните си занимания в домашния си кабинет, където работи до последния си дъх. Умира на 18 ноември 1943 г.

Приносът на Никола Пушкаров за българската наука обаче не е забравен. За делото и личността на големия учен свидетелстват създаденият от него институт по почвознание, който по-късно е обединен с Почвения институт на БАН. Този институт и днес носи името на основоположника на българското почвознание.