На 30 май 2020 г. се навършват 100 години от смъртта на нашия съгражданин генерал-лейтенант Стефан Паприков – виден български военен и държавен деец, дипломат и политик.

Стефан Георгиев Паприков е роден на 12 април 1858 година в Пирдоп, в семейството на занаятчия. Четиринадесетгодишен, Стефан е ученик в Панагюрското училище, в което по-късно става и учител. Завладян от революционната обстановка в града през 1876 г., Паприков е участник в Априлското въстание. Оцелял след погрома, години по-късно, учи в новооткритото Военно училище в София, а до средата на 1883 г. завършва Николаевската академия в Санкт Петербург.

Завръщането в България е началото на офицерската му кариера: от поручик до генерал-лейтенант в Българската армия, от командир на дружина, през командващ голяма войскова единица, „офицер за особени поръчки” при Генералния щаб, началник-щаб и герой от Сръбско-българската война, Началник на Генералния щаб и още много ръководни позиции.

От 19 януари 1899 година, в седем поредни правителства пирдопчанинът Стефан Паприков е министър на войната, а два пъти е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. От 1908 г. до 05. Септември 1910 година е министър на външните работи и вероизповеданията на България. Паприков е народен представител в XVII Обикновено Народно събрание (1914 – 1919), а в периода 1915 – 1918 година е председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства.

Висш офицер, дипломат, политик и държавник, генерал-лейтенант Стефан Паприков, покрусен от националната катастрофа сполетяла страната ни, умира на 30 май 1920 година, в дома си в София. Видният български военен и държавен деец, дипломат и политик, който подписва Независимостта на България, оставя трайна диря в новата ни политическа история.

Смъртта му е загуба за България!

Нека никога не забравяме Човека, великия Пирдопчанин, гордия Българин, отдал своите сили за въздигането на Родината.