На 14 декември 2024 г. се навършват 150 години от рождението на нашия съгражданин Никола Петков Пушкаров – природоизпитател и пръв български почвовед, основател на науката за почвите и земята в България, общественик и народен будител. По повод юбилея и с оглед на неговия значим принос за развитие на националното и европейското почвознание, с Решение №42 от Протокол №3/28.03.2024 г. на Общински съвет - Пирдоп, 2024 година е обявена за Година на Никола Пушкаров.
НИКОЛА ПУШКАРОВ КАТО УЧЕНИК И УЧИТЕЛ
Известният пирдопски родолюбец, учител, бунтовник, ерудиран учен и основател на почвоведските проучвания у нас Никола Петков Пушкаров е роден на 14 декември 1874 г. в семейството на уважавани и почитани местни общественици и благодетели. Баща му – Петко Лилов Пушкаров, е един от основателите на читалището в града и активен негов член преди и след Освобождението. Занимавал се е с търговия и производството на гайтан. Майка му – Мария, произхожда от богатия земеделски род Кусичорбови. За семейството му от времето на Българското възраждане е известно, че дава скъпа жертва по време на турското владичество. Дядото на Никола Пушкаров е убит от турци за укриване на революционери. Бъдещият почвовед е петото дете в семейството, което има още петима сина и три дъщери.
Като ученик в Пирдопското третокласно училище бъдещият учен и почвовед е един от най-добрите по успех, но показва и своя буен характер. Затова гимназиалният курс на своето образование той завършва изключително трудно, преминавайки през училища в София, Севлиево, Пловдив, Търново, за да получи най-сетне дипломата си във Варна.
Първи негови учители са старите и дългогодишни просветни дейци от града Симеон Сърданов, Спиридон Иванов, Илия х. Цанов, Ганчо Бамбеков и др. През учебната 1888 – 1889 г. бъдещият революционер и почвовед е в трети прогимназиален клас на Пирдопското училище. В едни свои по-късни спомени той с особена, запазена по детски във вече известния Никола Пушкаров обич, разказва за своя тогавашен учител Тодор Влайков.
“Наговаряме се един път, това бе към средата на септември, всички ученици от нашия клас – ние бяхме само седем души – да не отиваме следния ден на училище. Измъкваме се сутринта рано крадешком вън от града и тръгваме към планината… На другия ден всички сме в училищната стая. Очакваме строго разследване, за което всеки е приготвил по една лъжа и след което, разбира се, ще дойде и боят. С трепет очакваме какво ще стане. Никакъв разпит. Гробно мълчание. След туй с един тих глас учител Тошо започна да говори… Заговорва за нашата постъпка. За първи път ние се почувствахме засрамени и стоим с наведени, засрамени глави… Промяната в училището между нас стана вече твърде чувствителна… Учител Тошо неусетно възбуди у нас непознати нам дотогава духовни интереси. Прояви се между нас голямо съревнование – наместо по-раншните геройства в лудории, започваме да се надпреварваме кой повече книжки да прочете и повече стихотворения да изучи.”
Под влияние на Тодор Влайков в живота на младия Никола Пушкаров се извършва истински преврат. Закърмен с възрожденските традиции на своя род, той прави първите си стъпки на учителското поприще, обиква и науката. Още не навършил 21 години Никола Пушкаров е назначен за основен учител в близкото до родния му град с. Мирково. За авторитета и способностите му като педагог говори недвусмислено фактът, че още на следващата 1896 г., като редактор на ученически вестник, той е делегат от района на ученически конгрес в гр. Казанлък. По същото време усърдно помага на свои възпитаници и със средства от възнаграждението си заплаща училищните им такси.
През есента на 1896 г. за кратко се разделя с учителската професия. Със Заповед № 1451 от 22 октомври той е освободен като учител в Михалското Третокласно училище, поради постъпването му за студент във факултета по природни науки на Висшето училище в София. И там будният младеж от Пирдоп намира поле за обществена издява. През 1898 г. Никола Пушкаров става инициатор за създаването на първото в страната дружество на студентите, изучаващи естествените науки.
След като приключва успешно висшето си образование, въпреки предложението на тогавашния министър на просвещението Петко Каравелов да бъде назначен за чиновник в министерството, той отказва и настоява да бъде учител в Трикласното училище в Пирдоп. Само една година учителстване в родния град е достатъчна да го впише в аналите на местната история. През 1901 г. той основава в града Взаимоспомагателното дружество “Орало”, в което се записват 63 членове, а самото дружество просъществува 27 години. По това време е и член на читалищното ръководство и един от най-дейните му членове, инициатори за построяване на читалищната сграда. Пушкаров организира дванадесет свои колеги и приятели и в летните месеци работят на една от керемидарниците в града и изработват близо 30 000 тухли за читалището В тези години проявява и своя траен интерес към изучаване на почвите и петрографията на района. Извършва няколко теренни обхождания на Златишко-Пирдопската котловина, които по-късно стават основа на първия му научен труд.
Следва активното му участие в педагогическата конференция, проведена през 1902 г. в Пирдоп. Никола Пушкаров и учителите от района посрещат с мълчание натрапения за председател на конференцията приближен на тогавашния Софийски окръжен училищен инспектор Младен Панчев. Самият Пушкаров отказва да стане секретар на учителската конференция и срещу него е издаден обвинителен акт. Малко по-късно Никола Пушкаров е извикан в София, за да отговаря пред Окръжния инспекторат за политическата си дейност, а за назидание след това е преместен за учител в Плевенското петокласно училище. Отношението към него предизвиква министър-председателят тогава копривщенецът Петко Каравелов, да настоява пред Министерството на народното просвещение училищният инспектор да бъде наказан и сам отменя наказанието на пирдопския учител.
Възмутен от открито проявяващата се партизанщина и интригите на ръководителите на училищното дело, Пушкаров отказва да замине за Плевен. И по негова молба със Заповед № 1020 от 25 септември, е уволнен от училището. По това време младият учител вече е на революционна вълна. Запознава се с Гоце Делчев и по негов съвет отправя молба до Българската Екзархия, да бъде изпратен да работи като учител в Югозападните български земи. Желанието му да отдаде силите си за просвещението и освобождението на Македония е уважено и до 31 август 1903 г. той е учител в гр. Скопие.
Дейността му като просветен деец след погрома на въстанието преминава в училищата във Видин – 1904 – 1906 г.; II-ра Софийска мъжка прогимназия; Пловдив – 1908 г.; III-та Софийска мъжка гимназия – 1908 г. и Отделението за основните училища в Министерството на просвещението – 1909 – 1911 г.
В своята педагогическа практика той широко използва за запознаване на учениците си природното богатство на страната. Почти непрекъснато организира и провежда екскурзии с тях из Стара Планина, Рила и Рилския манастир, До река Дунав, Черно море, Белоградчишките скали, пещерата Магурата. Така става любимец не само на своите възпитаници, но и на техните родители.
НИКОЛА ПУШКАРОВ И ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
Борбите за освобождение на българите в Македония и апостолската дейност на Гоце Делчев – смятан тогава за наследник на Левски в областта, разтърсват дълбоко будната душа на младия учител. Още от 1895 г., току-що завършил гимназията във Варна, той търси начини да се отдаде силите и енергията си на революционната борба. Заедно с двама свои другари, единият от които е и неговият състудент в университета Вълчо Добрев, една нощ тайно напускат Пирдоп и тръгват пеша през София за Македония. Без да имат връзка с дейци на македонската организация от това време, те престояват няколко дни в столицата, укривайки се в една църква. Намира ги братът на Никола Пушкаров – Стоян, офицер от Българската армия, и бъдещият македонски войвода се завръща в родния край.
Тази му първа проява на привързаност и съпричастност към народните тежнения на населението от Югозападните български краища не успява. Това обаче не прекършва желанието му за участие в борбите на сънародниците ни за освобождение от продължаващото османско владичество над двете области – Тракия и Македония. И той търси възможност за лична среща с ръководителя на ВМРО – учителя – историк Георги (Гоце) Делчев. И когато такава се осъществява, Никола Пушкаров споделя желанието си с него да помогне на поробените си братя за освобождението им. По съвет на Гоце Делчев той изпраща документите си в Екзархията с молба да бъде назначен за учител в Македония. В резултат на това, вместо преподавател в Плевен, от есента на 1902 г. Никола Пушкаров вече е екзархийски учител в Скопие.
Едновременно с преподаването на естествена история в местното училище, Пушкаров оглавява Скопския революционен комитет и се заема и с издаването на нелегалния вестник “Освобождение”. В подготовката и редактирането на текстовете активно участие взема родената в гр. Струга учителка Славка Чакърова, която по-късно става негова съпруга. Когато Никола Пушкаров тръгва като войвода на чета да броди из планините, тя е тази, която продължава дейността му. Двамата създават семейство през 1906 г. и имат една дъщеря – Теменужка, която умира от туберкулоза като девойка.
Много често Пушкаров е в полезрението на турските власти. Революционната му и издателска дейност не остават скрити за турската администрация и в квартирата му неведнъж са правени обиски и претърсвания, за да се намери малката ръчна печатница. Благодарение на неговата предвидливост те не успяват да се доберат до скъпоценната за революционното дело примитивна машина.
Преценявайки обективно и критично революционното дело и възможностите на дейците към момента за освобождение на двете области Македония и Тракия, Никола Пушкаров е против обявяването на въстанието. След конгреса на ВМОРО в Солун, обаче, се подчинява на решението и се заема с подготовката на чета, която да се включи в борбата в Скопския регион. Подготвя около 200 взривни устройства с часовников механизъм, повечето от които изпраща на останалите революционни чети. С оставените 5 за неговата, при Ветърския манастир, край с. Кожля, Битолско, организира взривяването на железопътна линия, по която преминава влак, натоварен с оръжие и боеприпаси за турските войски. Това е единствената успешна такава акция по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. След взрива четата му напада турския конвоиращ взвод и го пленява. По-късно командирът им и войниците са освободени, а четниците се оттеглят от мястото на атентата. След поражението на въстанието повежда бойците си към Сърбия и така спасява другарите си от гибел.
През време на пребиваването си в Македония Пушкаров усърдно се занимава и с научно проучвателска дейност, но борбите за освобождение в този период вземат връх в неговия живот. Освен учител и издател, той е и председател на революционната организация в Скопие, взема активно участие в Илинденското въстание.
След неуспеха на въстанието Пушкаров се завръща в България и учителства известно време във Видин и София, след което се отдава активна научна работа. Но не се отказва от убежденията си и не прекъсва връзките си с македонските организации и комитети. През 1907 г. в неговия дом на ул. “Ивац войвода” в София в продължение на близо една година се укрива революционерът Яне Сандански, усилено търсен от властта, във връзка с убийството на двамата македонски дейци Борис Сарафов и Иван Гарванов в гр. Стара Загора. Заедно с Тодор Влайков е член на няколко обществени организации в България, чиято грижа е защита и подпомагане пострадалите от репресиите българи в Македония и Тракия.
НИКОЛА ПУШКАРОВ И ПОЧВОВЕДСКАТА НАУКА В БЪЛГАРИЯ
Научната и общественополезна дейност на Никола Пушкаров се проявява във всички етапи на неговото личностно и професионално развитие. Още като учител в Пирдоп той прави обиколки и теренни проучвания на котловината и Стара планина, които дават обилен материал за първия му научен труд – “Принос към петрографията на високия Балкан между върховете Илдъз табия и Вежен”, публикуван в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина през 1903 г. Още от това време той споменава като свои учители в почвознанието и минералогията професорите Георги Бончев и Георги Н. Златарски.
Познанията му в областта на геологията и хидрологията му служат отлично и по време на неговата учителска практика. Още през 1905 г. той прави проект за водоснабдяване на гр. Видин. Работата му е научно обоснована, съобразена с природните дадености на района. Той проучва състоянието на подпочвените води и заключението му е, че градът би могъл да се водоснабди само от тези извори, чийто дебит е достатъчен. Проектът на Никола Пушкаров, обаче, не е оценен от местната управа, която възлага решаването на проблема на чуждестранен специалист. След извършените от него изчисления и проучвания, той само потвърдил казаното вече от учителя. Затова градът бива водоснабден по начина, препоръчан от пирдопчанина.
В началото на своята научно-педагогическа и популяризаторска дейност Никола Пушкаров пише главно статии из областта на естествознанието. По това време той е и активен пропагандатор на дарвинизма у нас. Заедно със своя колега Д. С. Балев превеждат “Произходът на видовете посредством естествен подбор” на Чарлз Дарвин, а този труд служи на Пушкаров като основа за написването на поредица от статии. Освен това, активно сътрудничи и на редица излизащи у нас издания, в които се стреми да окаже помощ на селото и българския земеделец.
В периода 1909 – 1911 година той работи в Министерството на народното просвещение, редактира списание “Естествознание” и поставя началото на агрогеологическата – почвоведската секция към Земеделската опитна станция в София. Съвременници говорят за него, че въоръжен с геологическия чук, ботаническата папка, зоологическата пушка и мрежа, той е готов винаги да проучва, наблюдава, да събира почвени материали и да прави лабораторни изследвания. Изводите и резултатите от изследванията си той публикува в списание “Естествознание”, преименувано по-късно в “Естествознание и география”.
През 1912 г. Никола Пушкаров става член на геолого-минераложката секция към Природоизпитателното дружество, а през 1913 – 1914 г. е началник на агрогеологическата секция при Държавната земеделска опитна станция. По това време излиза и първия му голям научен труд – “Почвено-геологически очерк на Софийското поле”, придружен с агрогеологическа карта.
През 1914 г. специализира за кратко при немския учен-почвовед проф. Раман в Мюнхен и това определя по-нататъшния му път на развитие. От този момент нататък Никола Пушкаров се отдава изцяло на научни занимания, които оставят трайни следи в българския академичен живот. По време на Първата световна война за 3 години е учител в земеделското училище в Садово. На 26 април 1919 г. е избран за член на Управителния съвет на българското земеделско дружество, а малко по-късно оглавява Земеделската опитна станция в София и става началник на почвоведската секция в нея.
От 1919 до 1921 г. той е подпредседател на Българското природоизпитателно дружество и редактор на основаното от него “Списание на земеделските изпитателни институти в България”. По това време активно работи и за преобразуването на опитната станция в столицата. В резултат на неговите усилия от 1920 г. тя е реорганизирана в Централен земеделски изпитателен институт с 8 отдела. По политически причини през 1923 г. Пушкаров е понижен от длъжността директор на института в началник на почвоведския отдел. Малко по-късно – на 20 октомври, със Заповед № 4619 на тогавашния министър на земеделието Янаки Моллов, той е уволнен от института. Но това не намалява научните му търсения и резултатите от тях. Никола Пушкаров продължава да е водещият български почвовед, до когото се допитват не само учени и преподаватели - естественици, но и земеделци от цялата страна. На няколко пъти той е възстановяван – 1926 г., отново уволняван от основания от него Централен земеделски изпитателен институт – 1935 г.
През този период обаче, за пореден път доказва, че изследванията му върху почвите и хидрографията на страната са изключително полезни за хората – открива подпочвени води в пустеещата местност “Краставо поле” край Сливен; излиза от печат първата почвена карта на България (1931 г.), която до голяма степен открива пътя за научно обосновано развитие на селското стопанство у нас, въпреки неговата разпокъсаност. В големите земеделски райони – Добруджа, Дунавската равнина стопаните започват да се съобразяват с препоръките на Пушкаров в избора си на културите, които да отглеждат. Затова, въпреки напредналата му възраст и принудителното му отстраняване от активни научни занимания, през 1940 г. на Никола Пушкаров е възложено да състави нова, по-подробна почвена карта на България, задача, която, за съжаление, той не успява да завърши, отново поради отстраняването му от работния екип, който създава. Никой, освен него по това време не се занимава с почвоведски изследвания. Нагърбва се дори с неспецифични за научните му занимания дейности – в годините на упадък на розовото производство у нас, той единствен прави анализ на причините – икономически, болести и вредители, посочва хищническото отношение на розотърговците към тази традиционна за нашата страна култура.
Въпреки трудностите, при които е принуден да работи, Пушкаров продължава да откликва на нуждите на хората. По молба на жители на с. Лъджене – днес квартал на Велинград, през 1942 г. той открива там топлите минерални извори, които и досега се използват от лекуващите се в построения тогава Учителски санаториум. Същата година оказва сериозна организаторска подкрепа при пускането в работа на тебеширено-варовото производство в гр. Сливница, Софийско.
С неговия личен труд е извършена колосалната работа по привеждане в известност на типовете почви и тяхното географско разпространение на територията на страната. Това допринася и за определяне на специфичния агрономически подход към тяхното използване. Той създава и цикъл научни дисциплини, които и сега са сред изучаваните във висшите учебни заведения.
Едновременно с това е ангажиран и в редица обществени организации, водеща сред които е пирдопската земляческа група “Бобьовица” в столицата, ръководи издаването заедно с младежите Иван Ненов и Веселин Андреев на в. “Средногорска мисъл”, участва в редакционния съвет по подготовката на книгата на Методи Стоянов “Пирдоп в миналото и сега”.
Пионерът на почвоведската наука в България умира на 19 февруари 1943 г. в София. Изключителен добросъвестен и коректен учен, признание за постигнатото от него и епохалността на делото му оценяват учениците и следовниците му. Над 80 са научните трудове на Никола Пушкаров, посветени на почвеното разнообразие у нас и как те трябва да се използват. Не случайно създаденият през 1948 г. Научно-изследователския институт по почви и почвознание носи неговото име. Защото главната заслуга на Никола Пушкаров е организиране и провеждане на първите почвено-картографски изследвания в България.