Читалище "Напредък" - град Пирдоп
История на читалище „Напредък”
През есента на 1869 година за главен учител в класното училище в Пирдоп е назначен Александър Груев, брат на познатия възрожденски деец Йоаким Груев. Едно от условията, които му поставят местните първенци е да създаде читалище в града.
Още в първите месеци като учител Александър Груев приготвя проект-устава, през два-три празнични дни той свиква „младите чорбаджии” като слушатели или лектори в „беседите” и късно през есента на 1869 г. е учредена читалищната организация в Пирдоп. Около четиридесет души учители, търговци, занаятчии и земеделци са първите членове на пирдопското читалище, което наричат „Напредък”. За ръководство на читалището избират: председател – Александър Груев, библиотекар Никола Груев, касиер Филип Недков, деятелни членове: Лукан хаджи Павлов и М. Златанов.
Първият устав на читалището не е запазен. Известно е обаче, че читалището си поставя за задача да издигне националното съзнание, духовното състояние и материалното положение на своите членове. Известно е също, че според първият устав в читалището могат да членуват само лица на възраст над 30 години.
Настъпват радостните дни на векове жадуваното освобождение. Читалището, схващано едва ли не само като патриотично-революционна организация в борбата за свобода и хората сметнали, че то изиграло своята роля и дейността му не веднага била възобновена. В този период обаче, благодарение на далновидността на някои от ръководните дейци, се извършва един акт от огромно значение за бъдещето на пирдопското читалище. Филип Недков, Иван Клявков и Петко Пушкаров купуват обширна широколистна и иглолистна гора и пасище ( повече от 30-40 хиляди декара, по северните склонове на Балкана) от Али бей Черкьов, за 300 турски лири. С този акт пирдопското читалище става собственик на един голям и доходен имот.
През 1892 Никола Пушкаров, като председател на читалището, оформя становището на по-активните читалищни дейци, че условията за работа в старото здание на читалището не отговарят на по-новите изисквания и нарастващия вкус на гражданството. Така сред младата интелигенция узрява идеята за построяване на нова сграда, позволяваща да се разгърне всестранната читалищна дейност. На възраженията, че за такъв голям строеж ще бъдат необходими много средства, Никола Пушкаров отговаря: „Щом като един отделен гражданин може сам да си построи къща, защо цял град да не може да построи едно читалище”.
Годините преди Балканската война се характеризират с едно сравнително нормализиране на живота в Пирдоп. Градът бързо израства като административно средище на околията. Тук се създават редица учреждения и околийски служби, които допринасят за неговото съживяване.
След сравнително оживената дейност на читалището до 1915г., разширяването на военните действия дава отражение и на нея, мнозинството от членовете и ръководството са по бойните фронтове. Тези напрегнати години донасят и нови грижи на читалищното ръководство. Към него са отправяни искания за подпомагане на бедни войнишки семейства. В рамките на своите възможности читалището се притичва на помощ. В повечето случаи то дава дрехи, обувки и учебници на бедни ученици. За тази цел се изнасят нарочно вечеринки, прихода от които е предназначен за ученическите трапезарии.
Демократичните принципи в читалищният устав задължават ръководството при решаване на важни читалищни въпроси да се допитва до общи събрания, на които за вземане на решение се гласува открито и поименно.
За повече информация: http://chitalishtenapredak.wordpress.com/
Смесен битов хор към НЧ "Напредък 1869" Гр. Пирдоп