По исторически и археологически данни най-древният паметник с национално значение в Община Пирдоп са руините на раннохристиянската укрепена църква в местността "Еленско", датирана от края на V - първата половина на VI в. Обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.
Храмът се намира на около 3.5 км. североизточно от град Пирдоп. Местността и реката, която протича през нея, се наричат "Еленско" и "Еленска река", а развалините на базиликата "Еленски манастир" или манастир "Свети Илия".
Мястото е древно тракийско светилище на племето великокойлалети. Проф. Александър Фол локализира в този район тракийската легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Това е и едно от предположенията за възникването на топонима. Преданието не е лишено от основание, тъй като при разкопките на терена и храма са намерени голямо количество разхвърляни еленови кости и рога. Друга теза за възникване на топонима е от българизирането на етнонима "елини" (гърци) в по-късно време, по принадлежността на базиликата в ранната византийска епоха.
По архитектурни данни базиликата е от типа укрепени храмове. Църквата се намира в източната част на неголям двор, ограден с дебели крепостни стени и 4 броя четириъгълни кули. Строена е към края на V век, а преустройвана в годините на имп. Юстиниан Велики (527 - 565 г.). Изграждането на защитната крепостна система се свързва с масираните славянски нападения през VI - началото на VII в. на Балканите.
В годините на Втората българска държава Еленската църква е активно работещо книжовно средище. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол - среднобългарски паметник от началото на XIII в., за който има запазено предание, че е намерен през XIX в. укрит в ниша в самата църква.
Църквата е била действаща до към 1700 г., От устни предания се знае, че при един поход на османски войски в района от това време живеещите в близкото село Лъджене мюсюлмани наклеветили монасите от манастира, че не се подчиняват и се подиграват на жителите на селото. Тогава тя е обстрелвана с топове и опожарена по заповед на предводителя на войските Яхия паша.
Първите любителски проучвания на църквата са правени от местни учители към началото на 90-те години на XIX в. Извършени некомпетентно, те наложили осъществяването на специализирани археологически разкопки на храма и крепостта, които извършва през 1913 г. проф. Петър Мутафчиев. Той именно разкрива паметника до сегашното му състояние. Резултатите от тях проф. Мутафчиев обобщава в студията си "Еленската базилика край Пирдоп" (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.).
Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно-консервационни работи. В момента конструктивното състояние на руините на храма е задоволително, докато това на ограждащата ги крепостна стена е изключително тежко.