Единственото в страната училище-паметник е построено в Пирдоп - ул. "Цар Освободител" №72, по идея на общинското ръководство. Разположено е сред обширен двор на главната улица в града, включващ и мястото, където на 3 януари 1878 г. благодарното пирдопско население с кръстове и хоругви посреща руските войски, освободили града от османско владичество. За строителството е създаден специален Инициативен комитет в състав: председател - Спас Маринов, кмет на Пирдоп, секретар - Цено Нейчев, касиер - Тодор Ботев, членове - протойерей Иван Гайдаров, Петър Григоров, Симеон Савов и Филип Филипов, а изграждането на училището се превръща в дело на цялото население, като още преди започването му е обявено, че то ще бъде училище-паметник на падналите за родината във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. пирдопчани.

Идеята за изграждането му се налага след като сградите на другите две училища "Св. Св. Кирил и Методий" (построено през 1862 г.) и "Неофит Рилски" (построено през 1888 г.) от години едва побират непрекъснато увеличаващия се брой ученици в града.

Построяването на училището започва на 11 март 1932 г. с обявяването на търга за вдигане на сградата от Софийската окръжна постоянна комисия. Той е спечелен от габровския предприемач Фильо Василев Филев, който наема майстори-строители от Габровско и Севлиевско, а техническото ръководство се изпълнява от архитекта на Софийската окръжна постоянна комисия Пейчев. Приблизителната стойност на сградата е 3 млн. тогавашни лева, като 1 100 000 лв. дава общината, 1 500 000 са взети като заем от държавния Фонд за постройка на училища, а 400 000 лв. са дарения от граждани и участие в трудова повинност по време на строителството.

Първоначалният план предвижда сградата да бъде на 3 етажа с три крила, да има още голям гимнастически салон и висока 29 метра каменна кула с часовник. В последствие, за да се намали стойността на зданието, инициативният комитет се отказва от строителството на западното крило, физкултурния салон и часовниковата кула, което намалява цената с около 1 800 000 лв.

Същинското строителство започва през месец май 1932 г., а полагането на основния камък на постройката става при голямо общоградско тържество на 10 юли 1932 г. в присъствието на народния представител от Пирдопско Рашко Маджаров, представителя на министерството на просветата Сава Чукалов, районния кмет от столичната община Спиридон Марков и почти цялото пирдопско население. Поздравителни покани до общинското ръководство по повод тържеството са изпратени от цар Борис III, министъра на войната ген. л-т Кисьов, д-р Харалампи Генчев - първият български епидемиолог, родом от Пирдоп и др.

До есента на 1932 г. зданието в груб строеж е завършено и покрито. А вътрешното устройство и обзавеждане приключени през август следващата година. На специално оформени места на входа на училището са поставени пет големи мраморни паметни плочи, върху които са изписани имената на всички загинали пирдопчани във войните до 1945 г. Събрани са общо имената на 138 души.

Учебните занятия в сградата започват през септември 1934 г., а училището-паметник получава името "Тодор Генчов Влайков" приживе на писателя, след решение на Педагогическия съвет, прието с Протокол №5 от 10 февруари 1937 г. Решението е взето само три дни преди рождения ден на Влайков, като директор на основното училище тогава е Димитър Неов. В момента в училището се обучават деца от първи до четвърти клас, като педагогическият колектив е от 27 души.