Местността Бобьовица е обширна местност с девствени гори в Същинска Средна гора. Обиталище на дребни хищни животни - белки, златки и диви котки. През Възраждането в усойните места на местността е имало фабрика за производство на барут - барутхана, следи от която могат да се забележат и до днес.
През местността протича едноименната река, която води началото си от поляните на местностите Манзул и Конска в Средна гора. Ляв приток на река Тополница. В горното течение на реката има седем изключително красиви водопада. Туристически маршрут от Пирдоп през м. Бобьовица води до хижа "Павел Делирадев". Изминава се за около 5 часа.
Златьовица е обширна пресечена местност с големи пасища в Средна гора, гранична за землищата на община Пирдоп, респективно с. Душанци и гр. Копривщица. На територията й проф. Петър Мутафчиев локализира осем изкуствени могили и останки от крепост. Има още много извори, даващи началото на река Златоьовишко дере.
Според някои мнения именно през тази местност през декември 1443 г. войските на крал Владислав III Ягело се опитали да преминат през Средна гора на път за Стрелча и Пловдив, но били отблъснати от османските сили и принудени да се върнат. Твърдението не е лишено от основание, като се има пред вид, че в този район и днес могат да се открият следи от стар римски път, водещ почти по билото на планината към Филипопол (Пловдив) и Аугуста Траяна (Стара Загора). Извори от тази епоха говорят, че това е най-краткият, най-правият и най-достъпен път от София към Тракия. За него говори в хрониката си и Леонид Дукас. Летописецът посещава този край през 1455 г. като водач и преводач на Доменико Гатилузио, когато генуезкият княз пристига тук, за да поднесе почитанията си на султан Мехмед II.
Казаните е красива скалиста местност в самото начало на река Еленска, извираща от Стара планина. В горното течение на реката водата преминава през 17 малки водопада, издълбали в скалите дупки - т. нар. въртопи, които приличат на казани. Оттам идва и името на топонима. От двете страни на реката има следи от крепостни зидове, вероятно от градища, защитавали през Средновековието манастира "Св. Илия" в местността Еленско. Предание от XV в. разказва, че при нашествието на турците монасите от обителта укрили в казаните на Еленска река съкровищата на духовното средище.
Местността Чешко поле е равнина с ниви, намира се на около 2 км. североизточно от Пирдоп. Според едно тълкование топонимът е свързан с провеждането на Дългия поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело през 1443 г. Войските на кръстоносците, съставени от поляци, унгарци, чехи, немци, сърби и власи, са предвождани от краля, кардинал Чезарини, трансилванския войвода Ян Хунияди и сръбския деспот Георги Бранкович. Достигнали до този район, те направили опит през декември същата година да преминат през Средна гора, на път за Пловдив и Одрин. Указва мястото, където са лагерували чешките войски.
Според друго четене топонимът произлиза от "псе" - куче и трябва да се чете "Пчешко поле", като началната съгласна е изпаднала при изговора поради особеностите на местния диалект. Смисълът му е на неплодородни, запустели местности.